Столицата на петролната индустрия на Венецуела, Маракайбо, някога е процъфтяващ град. Петролът издига този град до едно от най-добрите места във Венецуела, и пак заради петрола градът се срива.

Хиляди деца няма какво да ядат, родителите им - също.

Катерин Кастия има бебе на няколко месеца, което тежи колкото новородено. Катерин яде само един път на ден и не може да нахрани детето си.

Дори и семейството да можеше да си позволи да си купи храна, заради постоянните прекъсвания на тока, те не могат да я съхраняват.

Месечната заплата едвам стига на хората за няколко литра мляко. Така на помощ идват хора като Каролина Леал, която организира и помага за доставките на помощи за най-засегнатите от кризата.

"Често и аз самата нямам какво да ям, а когато имам, залъкът ми засяда в гърлото", обяснява Каролина Леал пред DW.

Преди тя е била убедена социалистка, до мозъка на костите си

"Те говореха за хуманизъм, за бедните, които щяха да живеят по-добре, но това е лъжа. Те мислят само за себе си", отсича Каролина.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• Венецуела
• Макарайбо